Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.07.2013 21:13 - ЕДИН ДЕН
Автор: mrazekoff Категория: Изкуство   
Прочетен: 7348 Коментари: 12 Гласове:
26

Последна промяна: 07.07.2013 22:20

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Един ден!!! ...
Започваше един прекрасен слънчев ден, а лятото току що започваше. 
Групата бавно, се събуди и със свежото утро се приготви за път. Предстоеше един прекрасен  слънчев  ден в началото на лятото. Всички стегнахме раниците и се запътихме към близките върхове.
Пред нас панорамата беше като една прекраснонарисувана картина от велик художник.
Започнаха закачките, доброто настроение. Свежестта на природата се чувстваше навсякъде - дори и в нашето настроение. Със закачки и шеги с усмивки и добро настроение се насочихме към прекрасните върхове, които се откриваха пред очите ни.
 Пътеката се виеше като змия през росната ливада, а покрай нас птичи песни огласяха планинската  природа. На човек му се иска това време никога да не свършва, очите му да се наслаждават на планински рекички, на вирове и водопади, погледът да обхожда вековните борове и да спира върху самотните орли  кръжащи високо в небесата...
Групата ни беше съставена от участници, които се допълваха един с друг по интереси, по интелект и възпитание. Хармонията между нас и природата беше впечатляваща.
Закрачили смело не забелязахме как отминахме първата височина и пред очите ни се откри чудесна панорама с високи, бели върхове, с ниски поляни осеяни с няколко малки селца излезли на припек в това прекрасно лятно утро.
Вървяхме ту нагоре, ту надолу, пресичахме свежи планински поточета, отпивахме от кристалната им вода и продължавахме, а времето беше прекрасно!
На човек му се струва, че ако някога трябва да нарисува рая, то без съмнение би избрал именно тази картина...
 Изкачихме се на една висока поляна откъдето се откриваше  прекрасна гледка към високата планина. Не бяхме уморени, но имахме нужда да поседнем и да се наслаждаваме на красотата около нас. Сякаш, че по команда всички оставихме раниците и се настанихме на зеления килим, а покрай нас  цветя и мирис на омайни билки ни пренасяха сякаш в друго измерение...
 Седяхме мълчаливо и никой не искаше да наруши красотата на мига.
 Загледани в красивите високи върхове сякаш не забелязахме, че на десетина метра от нас до една скала беше приседнал един старец. Ние се спогледахме и се присламчихме към него, но никой не смееше да пророни дума и да наруши неговото спокойствие.
- Здравейте деца! - каза той и се усмихна. Беше с прошарена, повече бяла коса с красиво лице, отстояло на времето на годините и бръчките, които имаше по лицето  му придаваха един блогороден образ - нехарактерен за времето и мястото в което се намираше.
Очаквахме да ни заговори на някакви злободневни теми, да се позаинтересува кои сме и откъде сме, къде сме тръгнали и пр.
- Красив е Божия свят, деца! Човек всеки ден се наслаждава на тази красота и дали е зиме, или лете, дали е слънчево, или дъждовно,  всяко време има своята красота, всяко време ни кара да ставаме по-добри, да се обичаме един друг и да търсим красотата  в човека срещу нас.
Признавам си, че тези думи ме изненадаха. Всички се втренчихме в стареца срещу нас - бяхме като вцепенени.
Сън ли беше това? Тези думи ли бяха на този селски човек, или някакъв глас Свише говореше с неговите уста?????
Спогледахме се мълчаливо и зачакахме...
- Високите непристъпни върхове, които виждате насреща, скалите наподобяващи чудовища от приказките и белите пухкави облачета, които се носят високо над тях  всеки ден ми разказват приказки, връщат ме назад във времето, или пък пренасят в далечното бъдеще и аз пътувам на крилете на своите мечти - пътувам през времето.
Що за чудак беше този старец? Говореше тихо, напевно, думите отекваха в нашето съзнание и ние мълчаливо изчаквахме мига, когато ще започва да ни омръзва неговата изповед.
Говореше за доброта и красота, за любов между хората, за смиреност и покаяние.
Изведнъж се замислих - човек ли беше, или някакъв светец, който ни съпътстваше  в този наш така прекрасен ден?
Изведнъж един от нас се реши да го запита:
- Дядо, ти откъде си?
- От селцето под нас, което се намира на десетина минути път от тук. Няма никой в това селце сам съм - всичко запустя - остана ми удоволствието да се радвам на Божия свят, да се наслаждавам на красотите му, да благодаря за всичко и да благославям всеки един ден от живота си.
- А, деца, жена имаш ли? - запита отново нашето момче?
- Нямам, нямам никого деца, - сам съм на този свят и в лицето му се изписа тъга, която той се помъчи да скрие безуспешно с някаква усмивка...
Замълчахме, не искахме да ровим в душата на този човечец с повече въпроси.
После той отново започна да говори за красотата на  природата, за добрината в човешките отношения. Монологът му кънтеше в нашите души и ние не чувствахе скука а с наслада поглъщахме словата, които той редеше сякаш, че беше записал речта си предварително.
Не, на нас не ни се искаше да тръгнем от това място, не знаехме къде сме се запътили, не искахме да се отделим от мястото и мигът...
Защо понякога, когато на човек му е най-добре, времето сякаш лети и иска да съкрати този прекрасен момент???  
Защо?
Сякаш по команда всички бавно се надигнахме, обърнахме гръб на стареца и без да кажем нито дума, за да не развалим магията на този така прекрасен миг тръгнахме по пътя си напред .....

............

Седях на  поляната, под мене долу в ниското беше моето село, тревата пожълтяла  от силното лятно слънце беше станала твърда като слама...
Групата младежи продължи пътя си, без да ми каже дори едно довиждане...
Стоях и ги гледах как бързо се отдалечават от погледа ми. Прашния път, който се виеше през полето закриваше като мъгла отдалечаващите се младежи.
Изведнъж една мисъл се загнезди в главата ми:
Защо трябваше да откривам пред тези деца душата си?
Защо  трябваше да споделям толкова съкровени мои тайни?
 Нима не ми се присмяха на моя  старчески ум?
Или са прикрили всичко с поведението си?
Кой знае?
Поне външно изглеждаха възпитани и кротки, а и слушаха със захлас....
Групата се отдалечаваше все повече и повече, а беше края на лятото - денят усилено намаляваше.
От изток полъхна студен ветрец, слънцето се наклони силно и сенките се удължиха....
  Повяваше хлад, повяваше хлад, но не от вятъра, а от времето, повяваше хлад от неизвестността на утрешния ден и всичко беше част от живота ни....
 
                                                        Всичко беше само

                                                           ЕДИН ДЕН.....



Гласувай:
26



Следващ постинг
Предишен постинг

1. mt46 - Поздрави за хубавия разказ!
07.07.2013 23:08
Тези добри и мъдри старци ще останат в миналото... Жалко! Хората все повече се отчуждават от природата и помежду си...
цитирай
2. gogi6666 - Говореше за доброта и красота, за любов между хората, за смиреност и покаяние.
08.07.2013 12:19
Говорил е за важните неща, за истинското в живота...
цитирай
3. mrazekoff - С този разказ
08.07.2013 14:19
mt46 написа:
Тези добри и мъдри старци ще останат в миналото... Жалко! Хората все повече се отчуждават от природата и помежду си...


исках да върна мисленето назад, когато между хората имаше повече човечност и по-малко егоизъм, нахалство и лакомия.
цитирай
4. mrazekoff - Важните неща винаги
08.07.2013 14:24
gogi6666 написа:
Говорил е за важните неща, за истинското в живота...


са тези, които не ги забелязваме на пръв поглед.
Важните неща са тези, които не струват и една стотинка, но са ценни колкото човешкия живот, защото те осмислят нашия живот, осмисляли са живота на тези преди нас, ще осмислят живота и на тези, които идват след нас.
Колкото повече бягаме от важните неща, толкова по се обезличаваме като хора, ставаме беззащитни и излишни за обществото.
цитирай
5. monaliza121 - Всичко беше само един ден
10.07.2013 08:20
Всеки ден е урок по...
Ако не сме калпазани, ще научим много неща...
Поздрав!:))
цитирай
6. mrazekoff - Тинка, като казваш за уроците...
11.07.2013 15:05
monaliza121 написа:
Всеки ден е урок по...
Ако не сме калпазани, ще научим много неща...
Поздрав!:))


Всеки земен ден е един урок - наистина!
Всеки урок има послание и няма нищо случайно на тази земя.
Уроците ни продължават през годините и през животите ни - те ни връщат назад, да ги изучим напълно, или ни тласкат напред, когато сме научили това, което трябва.
Радвам се, че пое тази тема за уроците - тя е толкова прекрасна и аз винаги съм я чел с интерес.
Красиво лято ти пожелавам!!!!!
цитирай
7. katan - Един ден ...
13.07.2013 12:24
"Няма никой в това селце сам съм - всичко запустя ..."
Мъка, Стефане, голяма мъка!
А за сегашните младежи ... - може би чуват и възприемат, но по някакъв техен си начин, който е различен от нашия.

Хубав и слънчев ден ти пожелавам!
цитирай
8. mrazekoff - Катя, написах това
13.07.2013 12:47
katan написа:
"Няма никой в това селце сам съм - всичко запустя ..."
Мъка, Стефане, голяма мъка!
А за сегашните младежи ... - може би чуват и възприемат, но по някакъв техен си начин, който е различен от нашия.

Хубав и слънчев ден ти пожелавам!


разказче, като художествена измислица. Исках да представяразличните гледни точки от една страна - младостта, а от друга - мъдростта в старостта.
Не съм търсил отношения между поколенията.
Сега има такава бездна в тези отношения - промениха се ценностите, промениха се хората, промениха се традициите.
Днес е модерно да си нахален и арогантен, да си алчен и богат с джунджурии с които да парадираш.
Не търси човечност и пр. в хората на младежка възраст - трудно ще ги откриеш, въпреки, че все още ги има.
Пожелавам ти красиво и спокойно лято, наситено с ведро настроение!!!!
цитирай
9. ckarlet - Какво описание на природата само. . ...
22.08.2013 18:58
Какво описание на природата само... Имах чувството, че се намирам в Рая.
И на фона на тази красота самотния мъдър старец. Добре си вплел всичко това. Получил се е страхотен разказ! Поздрави!
цитирай
10. mrazekoff - Скарлет, вчера препрочетох написаното
23.08.2013 06:00
ckarlet написа:
Какво описание на природата само... Имах чувството, че се намирам в Рая.
И на фона на тази красота самотния мъдър старец. Добре си вплел всичко това. Получил се е страхотен разказ! Поздрави!


отмен. Имах чувството, че чета всичко отново. Когато направя нещо, след време го забравям и ми става съвсем непознато. Независимо дали пиша или правя нещо с ръцете си, всичко е на мига, а след това всичко е ново и непознато.
Благодаря ти, че си си направила труда да надникнеш в моя блог.
Пожелавам ти свежо и красиво лято!
цитирай
11. kasnaprolet9999 - Много хубав разказ и си миля че в р...
21.09.2013 21:05
Много хубав разказ и си миля че в ролята на мъдрия старец си бил ти, въпреки че не приличаш на такъв, но говориш много мъдро, имам предвид твоите чудесни коментари, които секнаха, поне в моя блог. С какво ли съгреших пред теб мъдрецо?:)))
цитирай
12. mrazekoff - Невенче,
21.09.2013 22:00
kasnaprolet9999 написа:
Много хубав разказ и си миля че в ролята на мъдрия старец си бил ти, въпреки че не приличаш на такъв, но говориш много мъдро, имам предвид твоите чудесни коментари, които секнаха, поне в моя блог. С какво ли съгреших пред теб мъдрецо?:)))


правилно си разбрала идеята ми - един път в младините човек да се радва на прекрасното токущо започващо лято и да се възхищава на мъдростите на самотния старец, а след това старецът -виждайки живота си като вече отминаващо лято дарява своите мъдрости на младите... За младите - живота токущо се възражда, а за стареща - вече отминава....
Това е в общи линии замисъла, но сега него кадвам както трябва.
Благодаря ти за посещението и коментара!
Пожелавам ти красива, спокойна и романтична есен!!!!
П.С.
На лични ще ти отговоря на другия въпрос.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: mrazekoff
Категория: Други
Прочетен: 1884871
Постинги: 134
Коментари: 3033
Гласове: 52823
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031