Мъка, мъка, мъка...
   
Професионалният редактор до мен се опитва да ме утешава, казва ми, че и по-тежки неща в живота има, ама ми е трудно да понеса това. 

  Разбира се, не се казваше Марк Аврелий, но обичаше да се взема за негова инкарнация. Напиеше ли се - вярваше си и някога, когато още пиеше в компания, не пропускаше случай да го изтъкне. Стъпваше с единия си крак я на стол, я на саксия...

 Не съм писал този материал, но вече ми звучи правдоподобно. 
 Когато човек има характер, има и типични преживявания. Ницше го е казал, не аз. 
 Постъпктите на един човек и обграждащата го клика, говори много за миналото му. 

 Детенце: Мамо!
 Млад мъж: Аз не съм майка ти, а баща ти.
 Детенцето: Само ви бъркам, педерази, такива!

 Изгледайте го, заслужава. 
 Тук има размисъл и предизвиква размисъл.
 Няма общо с лозунги и упорки, като другата страна.